[EN/BG] Why it is important to stand behind our words / Защо е важно да заставаме зад думите си

Why it is important to stand behind our words

I was brought up to respect those older than me, to help when I have the opportunity or knowledge, to be hardworking and not shy away from work, which is why in every place I have worked I have been a respected and sought after employee.

Unfortunately, in many cases I don't find these qualities among my colleagues. I work in a field where there is a lot of work, not enough money where there is not enough, but the hard work thrown in is all I know. I know how every night I come home tired to such an extent that I want to take off my shoes and pass out from exhaustion in the hallway. I know how I have starved to death because I have not been able to eat a bite during the day. I know how my arms and back and whatnot hurt, and even when I'm on a day off that pain doesn't stop because I'm overtired.

It's sad when you work a collective and you're a conscientious worker and you WORK and the other 5 people on the team are napping somewhere or smoking their 15th cigarette by noon, leaning somewhere because you see they were tired.

It's sad when you know how you've been writhing from work, you get paid and those same "tired from too much work" co-workers are rebelling, why weren't they taking as much pay as you/they were working. It's sad how you hear people gloating behind your back, and when you turn to their face to ask they pretend to be tweaked girls or your best friends.

Everyone has a limit to their strength or tolerance. I've reached mine. I applied to leave 2 weeks ago but they stopped me. They didn't want to knock me out as a worker. They didn't accept my application - why?

There is a saying in Bulgaria - "Why is everyone clapping their hands on the donkey? - So do I, I am pulling my "cart", but now it will be in another place where I will feel more appreciated. I've been given until Friday next week to think about whether I want to stay. They were going to change things so that everyone was working and all the work was being spread out. I doubt that is achievable.

So with open arms I am ready to move on with the next challenge in my life! Value yourself and don't let others think for you! Value your work because that is the resource you can offer an employer.

Защо е важно да заставаме зад думите си

Възпитан съм да уважавам по-възрастните от мен, да помагам когато имам възможност или знания, да съм трудолюбив и да не се плаша от работа, затова и на всяко място където съм работил съм бил уважаван и търсен кадър.

За жалост в много случаи не откривам тези качества сред колегите си. Работя в сфера където работата е много, парите къде малко къде достатъчно не се знае, но хвърления труд само аз си го знам. Знам как всяка вечер се прибирам уморен до такава степен, че ми иде да си събуя обувките и да припадна от умора още в коридора. Знам как съм премрял от глад защото от бързане и препиране не съм успял да хапна и залък през деня. Знам как ръцете, гърба и какво ли още не болят, и дори да съм в почивен ден тази болка не спира защото съм преуморен.

Тъжно е когато работиш колектив и си съвестен работник и РАБОТИШ, а останалите 5 човека от екипа дремят някъде или пушат 15-та цигара до обяд, подпирайки се някъде, защото видиш ли те се били уморили.

Тъжно е когато знаеш как си се гърчел от работа, получиш заплата и същите тези "изморени от много работа" колеги се бунтуват, защо не били взимали колкото теб заплата нали наравно с теб/мен били работели. Тъжно е как чуваш разни хора да злословят зад гърба ти, а като се обърнеш в лицето да ги питаш се правят на ощипани девойки или за най-добрите ти приятели.

Всеки си има някакъв предел на силите или на поносимост. Аз стигнах моята. Още от преди 2 седмици подадох молбата си за напускане, но ме спряха. Не искаха да ме изтърват като работник. Не ми приеха молбата - защо ли?

В България има една приказка - "Защо всички пляскат с ръце на магарето? - Защото е изкачило байра с цялата каруца." Така и аз, влача си "каруцата", но вече ще е на друго място, където ще се чувствам по-оценен. Дадоха ми срок до петък другата седмица да си помисля дали не искам да остана. Щели да променят нещата така, че всички да работят и цялата работа да се разпределяла на всички. Съмнявам се, че е постижимо.

Така с отворени обятия съм готов да продължа със следващото предизвикателство в моя живот! Ценете себе си и не оставяйте другите да мислят вместо вас! Ценете труда си, защото това е ресурса който можете да предложите на даден работодател.

The images have been taken from Canva