[EN/BG] Can we protect those we love? / Можем ли да защитим тези които обичаме?

In many cases to be good at what you do you have to put in more effort, which means more work, more worry and endless fatigue.

Everything I have achieved in my life has been achieved with hard work, sleepless nights, and pushing myself to the limits. Not because I don't have the opportunity to do lighter work, but because I believe that man should use what nature has given him. I am strong, you won't believe it when you see me, you will definitely underestimate me. I look like a weak smiling young man who is kind-hearted, but in my soul I carry a lot of worries, pain and doubts.

I do my best to show only my good side, but sometimes I step out of that role and a verbal or physical rock can land on you and crush you.

The last such case that took me off balance was last year.

The apartment below us had tenants. Apparently students and they decided to party every night starting at 11pm until about 4am. Ok, they're young, they're small, they're stupid, but you can't live in a community (apartment building) and harass everyone. Especially when there are babies under a year old in several apartments in a row who stay up all night keeping either both parents or their mothers up.

I work a lot and sleep deeply. I was woken up at 3 in the evening. My wife wasn't asleep and when I saw her she just said she prayed they didn't wake me, it would be an ugly picture. And so it was. It was summer. I got out of bed, drank some water to make myself aware that if I didn't wake up someone was going to take it badly.

I went downstairs, these party people were in the apartment below us. Not only was the music blaring, they were screaming like wild animals, but they were smoking marijuana and all that smoke was coming in through the windows into the house - to my baby.

I went downstairs and, like a council citizen, knocked on the metal front door - good thing it was metal because then I'd have to pay for the door too. I heard laughter from inside - yes they were laughing at me for daring to crash their party. Okay I said, if no one is coming out apparently no one can hear me. I banged my fist twice on the metal front door - probably reinforced. The door shook, somehow wanting to come off its hinges. Neighbors from the other apartments started coming out to find out what that blast was. After the second bang, the music abruptly stopped. I think even those party people stopped breathing. A snot-nosed 20-something, thin as a stick, came out and started apologizing to me.

I was mad already. It was a good thing the neighbors were there, or I would have tied him up in a ribbon and gone to sleep. We had no more problems with them. Okay there were, but my wife was straight up calling the police because I scared her in her sleep lest I crush someone.

I think a man should have the strength and ability to protect his family. He should have been both careful with them and cautious and thoughtful with others.

It's easy to be a "father" but it's hard to be a "daddy"!

В много случаи за да си добър в това което правиш трябва да положиш повече усилия, което значи повече труд, повече тревоги и безкрайна умора.

Всичко което съм постигнал в живота си е постигнато с много труд, безсънни нощи, физическо натоварване до предела на силите ми. Не защото нямам възможността да работя по-лека работа а защото смятам че човек трябва да използва това което му е дадено от природата. Аз съм силен, няма да повярвате като ме видите, определено ще ме подцените. Изглеждам като слаб усмихнат младеж, който е добронамерен, а в душата си нося много тревоги, болка и съмнения.

Старая се да показвам само добрата си страна, но понякога излизам от това амплоа и върху вас може да се стовари една словестна или физическа канара и да ви премаже.

Последният такъв случай които ме извади от развновесие е от миналата година.

Апартамента под нас беше с наематели. Явно студенти и те решаваха всяка вечер да правят купони като започват от 11 вечерта до към 4 сутринта. Добре, млади са, малки са, глупави са, но не може да живееш в едно общество (жилищна сграда) и да тормозиш всички. Особено като има в няколко поредни апартамента има бебета на под година, които по цели нощи не остават или двамата си родители или майките си да не спят.

Работя много и спя дълбоко. Събудиха ме в 3 вечерта. Жена ми не спеше и като я видях, тя само каза че се е молила да не ме събудят, че ще бъде грозна картинка. Така и стана. Беше лято. Станах от леглото, пих вода за да се освестя че сляза ли не събуден някой ще си го отнесе зловещо.

Слязах на долният етаж, тия купонджии бяха в апартамента под нас. Не стига че дрънчи музиката, крещат като диви животни, но и пушат марихуана и целият този дим влиза през прозорците във вкъщи - при моето бебе.

Слязох на етажа и като съветсен гражданин почуках на металната входна врата - добре че беше метална, защото после и врата щях да плащам. Чух смях от вътре - да смееха се на мен че някой се осмелява да им разбута купона. Добре казах си, щом не излиза никой явно никой не ме чува. Ударих два пъти с юмрук в металната входна врата - вероятно подсилена. Вратата се разтресе, някаш иска да излезе от пантите си. Започнаха да излизат съседи от другите апартаменти, за да разберат какъв е бил този взрив. След втория удар, музиката рязко спря. Даже май спряха да дишат тези парти хора. Излезе един сополанко на около 20 години, слаб като клечка и взе да ми се извинява.

Аз бях побеснял вече. Добре че съседите бяха там, че иначе щях да го вържа на панделка и да се кача да си доспя. Повече проблеми с тях нямахме. Добре де имаше, но жена ми направо звънеше на полицията защото я достраша в просъница да не смачкам някого.

Смятам че един мъж трябва да има силите и възможността за да защити своето семейство. Той трябва да е бил и внимателен с тях и предпазлив и мнителен с останалите.

Лесно се става "баща" но е трудно да бъдеш "тати"!