На кафенце☕☕☕
Привет на всички😉😊🙋♀️🤗.
След обяд сме на кафе ☕☕☕☕ с моята приятелка Краси.👭. На сладка приказка ,а и да си кажем кой какво му тежи или радва ,че споделен товяр или щастие по лесно се носят. И така си седнахме уж на по кафенце към 13:20ч.и като погледнахме часовниците то вече минава 16:00ч.
Мале как лети времето. Сетих се веднага за детската книжка " Работна мецана"🤣🤣🤣🤣🤣 ,ако не сте я чели на деца или внуци няма да се сетите. Та и мецана като нас уж за малко тръгнала да търси стрък меродия сутринта за гозбата на мечетата и се прибрала вечерта чак....гледа гозбата извряла, децата легнали гладни заспали.....общо взето като нас....😁😁😁😁😁
Лека вечер ви желая и повече усмивки на всичкииии 🙋♀️🙋♀️🙋♀️🙋♀️🙋♀️🙋♀️🙋♀️
🤣🙋♀️😉🤪🤩👭☕
0
0
0.000
Хахахаха! Пак ме разсмя! Явно много сте имали за споделяне, щом даже сте изгубили представа за времето! Всъщност това е хубаво, стига да не изпитваш чувство за вина! Когато ти е приятно с някого, времето лети, а ако пък ти е досадно, времето сякаш е спряло! Лека и приятна вечер ти желая!🙂🙋🍀😀🌹💐🤩😍😻
Прова си както винаги Танче. И това е вярно. Случвало ми се е до ме спират така хора дето не са ми приятни или сме случайно в компания. ....ужас.Верно тогава нямам търпение за си тръгна.
😎😎😎😎😎
Тъй, тъй!🤩Слушай старите хора и няма да сбъркаш!😂😛😍
😊🙋♀️😘😘😘😘💕💕💕💕💕
Хахаха!
Хубава среща!Нищо не може да замени срещата с приятелите!
Приказката я бях забравила😂😂😂. Припомни ми я! Поучителна е! И аз съм като мама мецана😁😂😂😂😭.
Ако някой не ме държи изкъсо, заговорят ли ме и се губя😂😂😂😂😂😂😂😂😂😂
Станала рано зарана
нашата Меца-мецана.
Съчки в гората събрала,
огън висок си наклала,
та да направи чорбица
Меца на свойте дечица.
Сипала бобец и ето
скоро запяло котлето.
Литнала па̀ра нагоре,
Меца сама си говори:
— Сложих солта и пипера,
само къде да намеря
стръкченце-две меродия,
гозба да видите вие?
Сетих се! Кума Лисана
е домакиня прибрана,
всички в гората я знаем,
чакай да взема назаем!
Меца, с пантофи обута,
тръгнала тъй, за минута,
бързо, додето е време,
стрък меродийка да вземе.
Нека играят децата,
чудо ще стане чорбата!
Бързала Меца, но спряла —
сивото зайче видяла.
— Жив ли си, здрав ли си, братко? —
тя заприказвала сладко. —
Хапваш ли честичко зеле?… —
Час или два отлетели. —
— Ех, че ме, Зайо,
залиса, бързам, отивам при Лиса!
Тръгнала Меца, но тука
чула кълвачът да чука.
— Слушай, другарю, от вчера
мисля си да те намеря:
чукаш от тъмно в гората,
рано ми будиш децата!…
Ето и ти ме залиса,
бързам, отивам при Лиса!
После решила да мине
Меца край свои роднини.
Първо се спряла при Ежко.
— Чух, че настинал си тежко,
имал си кашлица, хрема,
чуй, аспирини да вземаш!
Чай си свари от тинтява,
топъл го пий — да те сгрява…
Ух, че ме, Ежко, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!
Спряла се Меца за малко
и при кумеца си: — Жалко,
пак ти съдрали кожуха!
Приказки разни се чуха —
уж си се вмъкнал в кошара,
а те натупал овчаря…
Ех, че ме, Вълчо, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!
— Чук-чук! А в тази хралупа
лешници кой ли си трупа?
Ти ли си тук, Рунтавелке,
ти ли си тук, хубавелке?
Трупай, събирай — да има!
Скоро ще дойде и зима…
Ах, че ме, сестро, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!
Тук-там Мецана поспряла —
ей месечинка изгряла,
светнали ясни звездици,
млъкнали горските птици.
— Бре, що ли става чорбата?
Как ли са гладни децата?
Може без стрък меродия,
чакай назад да завия!
Хукнала Меца веднага,
хукнала Меца да бяга,
в тъмното потна се връща,
спира пред своята къща.
Гледа — извряла чорбата,
гладни заспали децата…
Пустата Меца-мецана,
стана за смях из Балкана!
Край
Хахаха!
Бързо реагираш!
Ей сега я прочитам😂😂😂😂😂Иначе надали😂😂😂😂😂
Ееее знаех си🙋♀️💕💕😍😍😍😘😘😘
Да!
Прозрачна съм😂😂😂
😂😂😂😂😘😘😘💕💕💕💕💕💕
ЕТО ПРИКАЗКАТА. БЕШЕ МИ ЛЮБИМА
Ех тази мецата 😁Хубава история!
😁😁😁😂😂😂💕💕💕